Емилия Пенева и преживяването, което те печели завинаги

Снежана Мечева

Ето, топлото време отново е тук. А с него ръка за ръка вървят и спортовете в бърза вода. И точно тази комбинация е един от начините да се откъснеш от ежедневието, да се разхладиш и да се заредиш с адреналин.

Спор няма – най-популярният сред тях е рафтингът, за който природата у нас предлага прекрасни условия. Но в последните години все по-голяма популярност набира и каякингът.

Интересно е, че ако днес се надяваш на топло време, за да се качиш в лодката, то с първите каяци, направени от кожи, са се придвижвали добре облечени ексимоси и други обитатели на арктическите области. От тогава са минали хиляди години, в които от метод за оцеляване гребането с малките лодки се е превърнало в спортна дисциплина, а в последствие – и в хоби.

Както повечето екстремни спортове, и каякът те завладява, без да разбереш как точно се е случило. Потвърждава го и Емилия Пенева – основател на Adventure Net, професионален инструктор и истински фен, за когото каякингът се превръща в работа и в начин на живот.

Емилия винаги е била по по-екстремните преживявания. Първата й любов е планината, където прави преходи, кара колело, ски, сноуборд. И съвсем логично, но и напълно неусетно, спортовете в бърза вода я печелят с адреналина в големи дози.

„Започнах с рафтинг, а после и с каяци“, обяснява тя и пресмята, че първото й качване на каяк е преди около 20 години. Тогава не е много наясно с тънкостите, просто опитва – и не спира до ден-днешен.

За това време тя трупа опит, става инструктор и стига до извода, че каякът й доставя най-голямо удоволствие. Използва всяка удобна възможност да скочи в лодката, да хване здраво греблата и да влезе в битка с водата.

С какво ви спечели каякингът?

Основно с това, че е индивидуален спорт. Много силно, много истинско усещане, защото си сам в лодката с бързата вода, която ври и кипи отвсякъде, с природата. Обичаш ги, усещаш ги.

А освен че те зарежда с адреналин, това те кара да забравиш и за всичко – не мислиш за нищо, когато се качиш в лодката.

Какво друго различава каякинга от рафтинга?

Каякът не е толкова достъпен за всеки, защото за да се качиш на него, трябва първо да се научиш да го управляваш. Колко време ще отнеме това зависи от уменията на човек и от желанието му.

Моментът, когато си във водата и ти се наложи да плуваш, е доста силен, истински. Има много хора, на които има харесва каякът, гребането, но когато вече си извън лодката и трябва да плуваш, става доста екстремно и не е за всеки. Каякингът също така не е толкова популярен сред жените.

Какви са видовете каяк и по какво се различават?

Основното разделение е на два типа – класически, при който се покрива отворът на лодката, за да не влиза вода, и seat-on-top, които са без отвор. Има разлики и между каяците за бързи и за спокойни води. Тези за спокойни (море, язовир) са по-големи.

Кое е най-подходящото време от годината за каякинг?

Пролетта със сигурност. Но зависи и от реките. По-големите, като Струма и Арда, са подходящи и през лятото. Нивото пада, но има възможност да се спускаш, просто реката става по-камениста, по-технична. Докато по-малките, планински реки, пресъхват и няма как да се гребе по тях.

Кое е вашето любимо място за каякинг?

В България е Струма, защото на всички нива на реката има предизвикателства. Има и много сложни реки, за които трябва да бъдеш добре подготвен. Такива са по-планинските – например Рилска, Места. Големият плюс на реките у нас е, че повечето са леснодостъпни.

Извън България съм имала възможност да изпробвам Тара и Върбас в Босна – много красиви и доста технични. Река Соча в Словения също е страхотна и е на различни нива.

А извън Европа съм карала каяк в Нова Зеландия и Аржентина. Там има много големи реки, много по-различни от нашите, усещането е съвсем друго, най-вече защото си извън България. Но реката си е река – вълните са си там, обратите също.

Коя дестинация се радва на най-голям интерес?

При нас това е Струма и конкретно спускането с двуместни каяци. През лятото, когато нивото на реката падне, и хора без опит могат да се пуснат сами с каяк, стига да са били преди това на рафтинг, да познават трасето и да имат повече кураж. Така усещат какво е да управляваш сам, да насочваш лодката. Това, разбира се, става организирано и с екип, който следи за безопасността.

На голям интерес се радват и туристическите каяци с преходи – както на язовирите у нас, така и на различни места в Гърция. Това са приключения, свързани с много емоции – гребане, компания, природа, усещане за свобода. Но и на родното Черно море има много подходящи места – на нас любимо ни е около Маслен нос край Приморско.

Какво трябва да знае човек, преди да тръгне на каяк приключение?

Преди всичко съветваме хората да бъдат внимателни и да не подценяват водата и природата. За едноместния каяк в бързи води се организират курсове, които продължават няколко дни, за да може човек да свикне с управлението, с баланса, с водата, с обратните, с вълните. След тях и начинаещите могат да се спуснат на някой по-сложен участък – например този за рафтинг на Струма.

Ако не желаят да минават през курс, подходящ вариант е двуместният надуваем каяк. При спускането с инструктор човек придобива представа за емоцията, усещането, начина на гребане.

При каяка в спокойни води човек също трябва да съобразява условията и способностите си – защото може да се появи вятър и ако е прекалено навътре, да не може да стигне до брега. Същото важи и за морето.

Опасни ситуации винаги има. Докато се учиш, се обръщаш много, защото експериментираш. Същото е и когато започнеш да караш. Понякога не можеш да направиш ексимоско преобръщане, губиш си греблото… Може да стане много опасно, когато караш сам.

С какви емоции хората стигат до сушата?

Всички са много впечатлени от силното усещане. Искат пак! Интересът към каяка със сигурност нараства. Просто за да бъдеш добър, се изисква повече време. Но дори от време на време да го практикуват, хората пак са щастливи. Така че всички, които все още не са опитали, да го направят.

Снимки: Личен архив