Хранителен режим? Д-р Дани знае най-добре

Наталия Иванова

Стрес, умора, хапване на крак, пропусната закуска, вечеря с „боклуци“ – все неща, познати на голяма част от (най-вече) работещите хора, които не могат да обръщат внимание „и на това“ и хапват както и каквото дойде.

Резултатът обикновено е добре познат – докато се усетиш, си качил излишни килца, чувстваш се отпаднал, имаш проблеми с храносмилането или се чувстваш унил. Въобще усещаш, че е време за промяна. И тогава идва онзи миг, през който сигурно почти всички сме минали: категоричното решение „ще спазвам диета“.

Първа стъпка: търсиш подходящ хранителен режим в интернет. Често обаче това е и първата грешка, която допускаш.

„Когато човек бърза да свали тегло, най-често пише ключовия израз „минус 10 килограма“. Ето защо е склонен да пробва и всичко, което излезе като резултат“, разказва ни д-р Даниел Димитров, който от близо 20 години специализира в областта на диететиката и лечебното хранене.

За пациентите в неговата клиника той е познат просто като д-р Дани. Преди обаче да стигнат до вратата му с желание да променят навиците си (независимо дали за да отслабнат, или да живеят по-здравословно), хората обикновено минават през самосиндикалното спазване на диети, за които са чели в различни сайтове.

„Обикновено всеки от нас избира в Google режима, който му звучи най-адекватно спрямо разбиранията му, или пък му се струва най-убедителен. За жалост обаче опитът често ти показва, че нещо не е наред и резултатите от храненето не са очакваните“, разказва още той.

Добавя, че проблемът може далеч да не е в дисциплината на човека, а в неговите индивидуални особености, които възпрепятстват действието на конкретния план на хранене.

Ето защо д-р Дани набляга на друго: личния подход.

По думите му той взима предвид няколко фактора, когато изготвя режим. Първо, метаболитните и хормонални особености на всеки човек. Второ, индивидуалната му храносмилателна система и факта, че не всички процеси работят еднакво добре при различните хора.

„Да речем например, че имаш проблеми с жлъчката. Всяка храна, която кара този орган да работи в по-голяма степен от нормалното, ще ти създава проблеми. Ако човек спазва, да кажем, кето режим и яде повече неща като краве масло, той ще започне да усеща и проблеми“, казва той.

Сред останалите фактори, които диетологът взима предвид, са дневният ритъм на живот на всеки човек – дали работи от 9 до 17 ч., или започва работа в 18 ч. и си тръгва в 2 ч. сутринта.

„Има хора, които не се хранят по общоприетия план за закуска, обяд и вечеря, а имат собствен ритъм“, добавя той и отбелязва, че е важно да се съобразиш с вече изградените навици на конкретния човек.

Не на последно място, д-р Дани отбелязва, че храната ни е необходима и за мозъка, но не единствено като енергия, а за синтеза на невротрансмитери, отговорни и за психоемоционалното ни състояние.

„Ако човек например е по-склонен да има нисък серотонин в тялото си и страда от сезонна депресия, ако той мине на кето режим, няма да може да синтезира достатъчно от него и ще попадне в „дупка“ заради липсата на въглехидрати“, разказва ни още диетологът.

Д-р Даниел Димитров. Снимка: Личен архив

Как обаче се разбира какви точно са индивидуалните особености на всеки човек?

„Първото нещо, което правя, е интервю. В медицината това се нарича анамнеза – от какво се оплаква човекът, как се чувства и така нататък. След това вече започвате да говорите и за хранителни навици – как се храни, с какво, в какви количества, а и какви предпочитания има, защото те също са важни“, казва ни той.
Следващият разговор е не по-малко съществен и засяга всички режими, които човекът е спазвал в миналото и какви резултати са давали те.

„Правим това, защото хората имат добро наблюдение, но им липсва анализ. Те обикновено избират диети, които им звучат логично, но всъщност специалистът трябва да определи дали това е правилна логика“, отбелязва д-р Дани.

След всичко изговорено идва ред и на самите изследвания, условно наречени „диагностична част“. В нея се използват най-различни методи – от лабораторни проучвания на метаболизма, хормоните и храносмилането през микробиомен тест (връзката между индивидуалната флора и начина, по който тя усвоява различни храни) и диетологични измервания, които дават картина на основната метаболитна обмяна.

„Всички те служат, за да можеш да обективизираш човек като стойности и факти. Той може да дойде при теб и да ти каже, че е дебел, но ти трябва да установиш дали и колко е дебел всъщност“, коментира диетологът.

След като всичко това е направено, получаваш и хранителен модел, подходящ за теб. Обикновено тук битува още един мит: че това означава куп лишения.

„Няма нужда една диета да е рестриктивна, за да работи. Случаите, в които се прилага такава, са много специфични. По принцип има правило, че за да мине на много нискокалорична диета (ок. 800 калории на ден – бел.ред.), човек преди това трябва да е бил на такава с 1200, трябва да има преход“, обяснява той и допълва, че човешката логика просто работи така: вярваш, че ще отслабнеш, ако спреш да ядеш.

Ето защо обикновено избягваш и хранителни режими, които ти предлагат съвсем нормални количества храна, защото вярваш, че това е „съмнително“. Ако обаче преодолееш този момент, ще разбереш и че храната не е враг, а напротив – помага ти да се чувстваш добре и да си върнеш здравословната форма.

А има ли вариант това да не се случи?

Всъщност рядко, но да – ако специалистът не е предвидил факт, който е бил важен, ако човек има ендокринологични състояния, които възпрепятстват отслабването, или ако просто не можеш да спазваш модел на хранене и винаги си намираш оправдания.

„Специалистът винаги изхожда от гледната точка, че човек не трябва да отключва нови проблеми, а да реши старите. Има хора с много „бъгове“ – метаболитни, здравословни, хормонални, с които трябва да се съобразиш. Работата е там, че когато успее да ги поправи, той вече няма нужда да спазва определен модел на хранене“, казва д-р Дани в заключение.

В крайна сметка изглежда, че неговата мисия e тази: да опознае тялото ти, за да научи и теб самия да се вслушваш в неговите нужди. Нека си го кажем честно – от целия този ежедневен шум в главата ти се оказва, че това далеч не е толкова лесно, а промяната може би идва най-напред с желанието да потърсиш подкрепа.