Николай Маджаров-Файчето: Когато си на мотора, си стихия

Инес Стоилова

Ако най-хубавите ти години (разбирай онези между 18 и 30) са минали през 90-те, няма как да не си слушал Тибетски сърца – група-емблема за българската електронна музика.

В този случай знаеш и кой е Николай Маджаров-Файчето, който стои и зад най-популярните песни на Мариус Куркински.

Ако обаче 90-те ти звучат като някакво далечно време, пак има шанс да си го чувал, особено ако си от разширяващата се напоследък порода любители-кулинари. Файчето участва в предното издание на MasterChef и финалът му се изплъзна на милиметри.

Значи композитор, музикален продуцент и готвач! Да, но това не е всичко – Файчето е и запален моторист. Именно това е и поводът да си поговорим надълго и нашироко за моторните му приключения.

Вярно ли е, че изминаваш задължително по 600 хил. километра на година на мотора?

Ще ми се това да беше истина, но всъщност прекарвам на мотора около 40-50 хиляди километра годишно, около 3-4 месеца на път.

От колко години караш мотор и как избираш дестинациите си?

Наскоро Google ми припомни, че съм бил в 63 страни. А иначе карам мотор целогодишно, през всички сезони. Това е основното ми средство за придвижване, а причините за това са комплексни. От една страна, пести ужасно много време, от друга е значително по-щадящо природата от ползването на автомобил. А и когато си на мотор, участваш активно в самото движение. Вятър, дъжд, сняг, смесваш се със стихиите.

Кои са най-любопитните и екзотични места, които си посетил с мотора?

Колкото и да е учудващо, едно от тях е в България. Преди 3 години бях започнал да изследвам стария военен път по границата ни с Гърция – тежък черен път, прекаран от военните през 70-те, за да ни охраняват от капиталистическа Гърция. След промените почти не е ползван, а след влизането ни в НАТО е съвсем изоставен. Обрасъл, с много паднали дървета, той тръгва от Чучулигово и стига Резово през дерета, планини, реки и гори.

Та една вечер, защото преходът е почти седмица, южно от Доспат, ме запука страшен дъжд. И не спря през целия ден. Много е сложно в такива условия да се кара по черен почти изчезващ път – кални реки, всичко е мокро и се пързаля, направо кошмар.

Аз не съм от тези, дето се плашат лесно, но около 21 ч вече стана тъмно и се предадох. Реших, че ще спра и ще се опитам да опъна тента над мотора, та да мога да запаля огън, да се постопля, да отворя спален чувал и да поспя, докато спре да вали.

Точно като търсех подходящо място, видях през гората светлина и веднага потеглих натам. Оказа се малка планинска махала с четири къщи и нещо средно между кръчма, клуб, място за обмяна на информация. Както го наричам аз – социална мрежа. Това е селцето Чавдар.

Отворих вратата и вътре 7-8 души, които не говореха грам български. След минутата на взиране един в друг, аз – с тежка екипировка и каска, те – с цигара в ръка и по вълнени жилетки, скокнаха и взеха да дърпат мокрите ми дрехи, и да ме разсъбличат, нареждайки на турски. И запалиха печка, и ме нахраниха и напоиха, и в една от къщите ми бяха постлали, че и мотора прибраха в една плевня на сухо. И говорихме. Всеки на неговия си език. Карта извадих и по нея им показвах от къде идвам и накъде отивам. Като предложих пари да им дам за всичко, скочиха обидени и взеха да ръкомахат в отказ. Ето така бях на чуждо, гостоприемно и екзотично място в собствената си държава…

Кой е най-стряскащият критичен момент от пътуванията ти?

Имал съм общо два истински критични момента през годините каране. И двата в Арал кум – пустинята, образувала се при пресъхването на Аралско море. Заради лошо планиране останахме без вода за пиене за около 3 дни. Това е почти самоубийствено на подобно място. Едва се добрахме до Аралск, където заредихме отново всички налични съдове.

Това си беше изцяло предизвикана от лошо планиране криза, но беше доста страшно. Температурите през месец юни на това място варират между 45ºC през деня и 2ºC през нощта. Тялото ти започва да крещи просто. Пясък и сол влизат във всичките ти пори и жаждата е страшна. За щастие, разминахме се без сериозни последствия и успяхме да пресечем целия Казахстан до Русия.

Втория случай беше пак там. По правило на такива пътувания караме трима души, за да има сигурност и да може да разпределяме задачите. Поради големия прахоляк, който се вдига докато караш в пустинята, гледаме да поддържаме дистанция помежду си. И все пак да сме на видимо разстояние. Обаче пустинята е коварна и се унасяш в карането.

Аз карах последен, но от умора и унес в една голяма дюна загубих контрол. Паднах с мотора, така че останах под него, а той е 170 кг плюс още около 60 кг багаж. Останах блокиран от 230 кг върху мен на 45ºC… И така, докато момчетата не забелязаха в огледалата си, че ме няма. Един час под мотора! Беше един от поредните уроци, които получих – полезен и болезнен.

Какво трябва да знаем, ако тепърва решаваме да се учим да караме мотор и да пътешестваме с него?

Най-важното нещо, което човек трябва да знае, е, че страхът е най-лошия съветник. Трябва да бъдем смели, решителни и умни. Останалото идва с практиката.

Имало ли е случай да избереш дестинацията на пътуването си само и единствено заради храната?

Точно преди пандемията направих подобно пътуване. На шега го кръстихме „Пътят на кебапа“. Обиколихме Турция в преследване на най-добрите ястия, направени от кайма. Измир – Измир кюфте, Адана – Адана кебап, Искендер – Искендер кебап. Голямо каране из Анадола, през чудесни места с цел да намерим най-добия кебап! Беше вкусно, полезно и 4 кг отгоре.

Кое е най-голямото ти кулинарно откритие по време на път?

За мен най-голямото откритие по пътищата, които съм обиколил, е хлябът! Хиляди видове. Изумителни рецепти. Имам поне 50 рецепти, записани по време на пътуванията ми.

А най-голямото разочарование като дестинация и като храна?

Русия. Лоша храна, лоши продукти, сготвени зле. Правилото е, че извън големите градове, храната е сготвена по-добре. Там това не е така. Най-добрата храна, която ядох в Русия, беше грузинска…

А място, на което винаги би се връщал без да ти омръзне?

Винаги бих и се връщам в Родопите. Страхотно място! Феноменална енергия има там!

Имаш ли определени правила, които спазваш, за да се храниш здравословно и поддържаш добра хидратация по време на път?

Разбира се! Винаги караме с кемъл бегове – имаме вода в каските си. Пия доста вода, докато карам, защото това е доста активно занимание. Губиш и доста вода, а това прави лоша услуга на концентрацията – обезводняването е един от най-големите врагове на активния човек.

Колкото до храната, и тук е добре да се храним често и по малко. Обикновено на дългите преходи приемаме специално приготвена храна – лиофилизирани храни, които съдържат всичко необходимо, но са достатъчно леки, за да не тежат на мотора. За пример ще дам един от големите ни преходи в Азия – имахме по 8 кг такава храна за всеки от нас за 45 дни.

Какви са бъдещите ти планове за пътуване?

Трябва да завърша Европа! Остава ми само Норвегия и най-северната й точка.

А намери ли нещо позитивно в изминалата „пандемична“ година?

Това беше подарено време – можех да работя върху музиката си напълно необезпокояван. Резултатът е албумът, който ще издам сега с новата си група Yana & The Lames – съвсем скоро ще я представим публично. Смятам, че ако човек не е използвал това време, за да научи нещо или да подобри някое свое умение, просто е загубил една извънредна възможност, която едва ли ще има отново.

Снимки: Личен архив