Цанко Цанков – българинът, плувал половин ден без почивка (и записал световен рекорд в Гинес)

Снежана Мечева

Цанко Цанков е от спортистите, които имат в биографията си десетки титли, медали и постижения. 33-годишният плувец от Бургас е морско чедо, преплувал е стотици километри и има специална връзка с морето, изградена в дългите часове, прекарани сред вълните. Именно тя му дава и силната мотивация да запише името си в историята.

През 2019 г. Цанков постига детската си мечта да стане първият човек, преплувал акваторията на най-големия български залив – Бургаския. 46 800-те метра по вода, изминати за 14 часа, се запечатват в съзнанието му като прекрасен спомен, но и като изпитание с много трудни моменти. Всички те остават на заден план, когато на финала го посрещат като победител.

Една по-различна първа среща с водата обаче предопределя живота му. „Спомням си първия път, когато майка ми ме заведе на несъществуващия вече плувен басейн в Бургас. Ясно помня студеното високо хале и водата, от която се издигаше пара.“

Годината е 1994-та, времената са тежки. Спортното съоръжение е мрачно, студено и неприветливо. Въпреки че любовта на Цанко към плуването не е от пръв поглед и първите години са наистина трудни за него, той не се отказва и не спира да мечтае.

Постоянството и търпението го изграждат като шампион и Майстор на спорта. „Зад всеки златен медал и всяко едно спортно постижение стои многогодишен труд, дисциплина и множество лишения“, казва той.

А в басейна покорява връх след връх, владее изкусно и четирите плувни стила, като междувременно не губи и връзка с морето.

Надъхан от прекосяването на Бургаския залив, с което си извоюва прозвището Властелина на Черно море, Цанков се хвърля с главата напред в поредното голямо предизвикателство – световния рекорд по плуване без прекъсване в 50-метров басейн. И успява от първия път.

Естествено, всички титли и медали са му ценни, но това е постижението, което го прави истински горд, а името му – още по-разпознаваемо в световния спорт.

Как се чувства Властелина на Черно море в 50-метров басейн?

В басейна се чувствам също като у дома си. В крайна сметка, това е мястото, където съм прекарал най-много време от живота си.

Как се роди идеята за подобряване на световния рекорд за 12-часово плуване без прекъсване?

Идеята се появи още през 2019 г., след успешното преплуване на Бургаския залив. През 2020 г. заедно с моя екип искахме да направим спортно мероприятие, което да бъде много по-близо до хората и да достигне по-широка аудитория.

Решихме да придадем и добавена стойност на събитието, като го превърнем от чисто спортно – опит за подобряване на един световен рекорд, в социално. Затова и участие в него взеха близо 250 деца, ветерани и хора с увреждания, като плуваха паралелно с мен под формата на щафета.

Какво представляваше подготовката за състезанието?

Целенасочено тя продължи близо година, като за това време съм изплувал близо 1800 тренировъчни километра. Иначе за цялата си спортно-състезателна дейност съм преплувал над 45 000 км, което е повече, отколкото обиколката на Земята по Екватора.

Кой беше най-трудният момент от началото до края на плуването за рекорд?

Трудните моменти бяха няколко и съвпадат с физиологичните кризи, които неминуемо настъпват по време на едно такова плуване. При мен негативните усещания започнаха към шестия час и продължиха, с малки прекъсвания, почти до края.

Физиологичната криза се характеризира със силни болки в цялото тяло на плувеца и най-вече в горните крайници, раменете, врата и главата, както и обща отпадналост. Продължителността на това състояние е около 45 минути.

Какво усеща човешкото тяло, подложено на подобно изпитание?

По време на един такъв световен рекорд, човешкият организъм работи на предела на своите възможности, като в определени моменти минава и отвъд него.

Всички органи и системи работят на максимални обороти, като освен всичко, плувецът е изложен и на риск от дехидратация, прегряване и топлинен удар. Температурата на въздуха в този ден достигна 34 градуса.

Успяхте ли да изненадате себе си?

Не бих казал, че съм изненадал себе си, тъй като отлично познавам своите възможности и напълно си давах сметка, че това постижение влиза в рамките им.

Бях много щастлив, че успях да счупя психологическата и гросмайсторска граница от 50 000 метра или 1000 дължини в Олимпийския басейн.

Кога водата е ваш приятел и кога се е превръщала във враг?

За един плувец е много важно да изгради своя връзка с водата, да развие чувство към нея и да използва нейната енергия. Водата винаги трябва да помага на плувеца и никога не може да бъде негов враг.

Колко вода изпихте по време на непрекъснатото плуване?

Около 6.5 литра за 12 часа.

А колко вода пиете обичайно на ден?

Приблизително 3 литра.

Кога да очакваме да преплувате Гибралтар? Имате ли и друга голяма цел?

Опитът за световен рекорд на протока Гибралтар планираме за следващата година, най-вероятно през месец юли. В момента разглеждаме и предложението на Сейшелските острови за най-дълго индивидуално преплуване в Индийския океан.

Ако трябва да опишете водата с една дума, коя би била тя?

Живот!

Снимки: Личен архив