Дивото плуване за (не)диви хора

Мануела Геренова

По перваза навън трополи едър есенен дъжд, от който неусетно затваряш очи, заслушан в капките. Изведнъж се пренасяш на друго място, в друго време, въпреки риска шефът да дойде и да ти се скара… Представяш си как е лято, а не тази зимоподобна есен, и плуваш в спокойни води, заобиколен от шеметно красива природа. 

Само ти и природата сте, a водата издава приятeн плясък всеки път, когато лениво замахваш с ръце и крака. 

Банални дзен мисли като това, че ставаш едно с Майката Земя или че чудодейно ти се отварят неподозирани до момента чакри, съвсем те карат да забравиш, че всъщност си в офиса насред октомври.

Нищо чудно, че наум ти идва точно идеята за дивото плуване – та то става все по-популярно!

Няма как из социалните мрежи да не ти е попадала снимка на поне един смелчак, който се е втурнал да плува необезпокояван из природата. Пандемията ни принуди да стоим по-далеч един от друг в името на общата безопасност, а карантината изостри до крайности жаждата да търсим свободата и да покоряваме непознати места.

Така водната шир сред девствената, незастроена природа се превърна в удобно бягство, което предлага разтоварване и спорт едновременно.

Дивото плуване не изисква почти никаква екипировка, но трябва да го планираш страшно внимателно.

Разбира се, дивото плуване не е измислено заради коронавируса, то е имало своите посланици далеч назад във времето. Много преди Мич Бюканън да разходи червения си бански и дори преди да се появи такова нещо като „спасител на плажа“, поетите Джордж Байрон и Джон Кийтс са обожавали да намират вдъхновение именно при напоителна сесия плуване.

В съвремието истински посланик на това хоби става англичанинът Роджър Дийкин, който като че ли може да плува навсякъде, включително и във водопади и водовъртежи, а защо не и в Космоса. Неговият сборник пътеписи „Waterlog” е издаден през 1999 г. и оттогава е вдъхновил десетки авантюристи да се впуснат в приключението, наречено „диво плуване“. 

Покрай сложната 2020-а то придоби новa популярност, особено във Великобритания, където строгите мерки накараха мнозина да търсят свобода сред природата.

Някои се шегуват, че едно време на дивото плуване са му викали само плуване и това не е никак далеч от истината.

Този флирт с природата и водата не изисква почти никаква екипировка, но трябва да те предупредим – ще ти се наложи да планираш страшно внимателно авантюрата, наречена „диво плуване“. И въобще трябва да си нащрек преди и след като се потопиш, защото липсата на спасител или много други хора наоколо може да носи спокойствие, но и увеличава риска. 

Трябва да се увериш, че водите, в които имаш намерение да се гмурнеш, не са сред защитена местност, а влизането ти в тях няма да навреди на уникалната флора и фауна точно там. Винаги е за предпочитане и да избереш място, за което си сигурен, че е по-плитко и гостоприемно за приключенци като теб. 

България от своя страна може да предложи безброй дестинации за диво плуване – стига ти само да отвориш карта, за да се убедиш. Десетки зашеметяващо красиви езера и реки примамливо шумолят, сгушени из гори и поляни, а на подобно място се чувстваш така, сякаш ей сега отнякъде ще изскочи Задругата на пръстена и ще започне да пуска хобитски шеги за пета закуска. 

Черно море също предлага своите възможности за водни приключения на ръба на разумното, защото разполага с брегове, където е плитко с метри навътре за ужас на любителите на адреналина. 

И като казахме „адреналин“ и „разумно“… 

Не искаме да влизаме в ролята на загрижена майка, но сме длъжни да те предупредим нещо, което и без това си знаеш – дивото плуване крие своите рискове. Водата е мощна стихия, по-непредсказуема и от разсърдена жена, а добре знаеш, че нито едно от двете явления не бива да се подценява. 

Неочаквани силни течения, вълни, подводни ями са само част от опасностите, които наглед тихи води могат да крият. 

Така че подхождай с любопитство, но и с мярка към това противоречиво хоби. Ако въобще прецениш, че подобно приключение е за теб, разбира се.