Изминавал ли си 240 км за бутилка минерална вода? Владимир Овчаров е

Наталия Иванова

Познаваш ли човек, който толкова да държи на един конкретен продукт, че да е съгласен да измине по 120 км в посока, да пресече една държавна граница и да отиде в конкретен магазин, за да си го купи? 

Футболният съдия Владимир Овчаров ни разказва точно тази епична история за привързаност към даден бранд. 

Преди да стигнем до нея, разговорът ни по стара традиция започва с две-три думи за времето. Денят в София е дъждовен, както и неговият в Швейцария. Разликата помежду ни обаче е, че насреща си той вижда как Алпите започват лека-полека да побеляват от първия сняг.

„Живея в едно малко селце, близо до Люцерн, буквално в идеалния център на Швейцария. Основната верига на Алпите е на около 15 км от дома ми, а всяка сутрин се будя с невероятна гледка пред очите си. Ето например сега – някъде докъм 1800 м. още е зелено, а малко по-високо планината тъкмо е започнала да побелява“, споделя Владимир.

Как се е озовал там? Всъщност той е от Смолян и се запалва по футбола още в махалата, докато рита топка с приятели. След това влиза в спортно училище и играе в местния отбор „Родопа“, но казармата прекъсва кариерата му за година. 

„Когато се върнах, условията да се занимавам с футбол не бяха розови. Благодарение обаче на моя бивш треньор Звезделин Чаушев се преориентирах към съдийството, което е моя професия от 1999 г. насам“, разказва ми Овчаров.

До 2012 г. той свири на мачове от „Б“ група, но съпругата му печели виза и пред него се открива възможност да се развива като съдия в Швейцария. За две години там той успява да стигне до листата на съдиите, които свирят на мачове от второ ниво в страната – Чалъндж лигата, а понякога и в тамошната Суперлига.

Всичко това звучи като щастлива развръзка, но да заживееш далеч от дома и приятелите си невинаги е лесно, независимо къде отиваш. 

Има обаче две неща, които връщат на Владимир усещането за дом – планинарството и DEVIN Минерална.

„Като футболен съдия се радвам на доста свободно време. Запълвам го обаче не само с къщни дейности, но и с преходи далеч от градското напрежение и всичко, което се отразява негативно на човек. Така намалих и липсата на родния край, защото е трудно да отделиш родопчанина от планината“, казва той. Допълва, че по този начин болката е била приглушена „поне наполовина“.

Що се отнася до минералната вода, изворът на тази история е далеч в миналото. 

Неговата съпруга, с която са заедно вече 22 години, е от село, близо до Девин, а той си спомня как още като малък от училището му са го изпращали там на спортни лагери. 

„Още докато бях в Смолян, DEVIN беше неизменна част от моя спортен живот и ежедневие. Винаги съм я харесвал, това за мен е най-хубавата вода, която човек може да опита в живота си“, разказва ни той. 

Сериозното присъствие на водата в ежедневието му далеч не е необичайно – Владимир е на спортния терен от понеделник до петък, а работата му включва тежки физически натоварвания, тренировки във фитнеса и доста каране на колело. Ето защо той спазва едно правило: винаги да има бутилка DEVIN Минерална подръка.

„От дълги години съм вегетарианец, живея много здравословно и спазвам режим, с който съм премахнал всички отрови от тялото си. Също така задължително спя по 8 часа на денонощие“, споделя ми той.

С водата Владимир спазва и конкретни ритуали. Всяка сутрин задължително започва деня с две топли чаши от нея – в едната има изстискан лимон, а в другата – лъжичка родопски мед. 

„Гледам всеки ден, в който работя, да съм приел минимум 2-2,5 л. минерална вода“, споделя още Владимир. 

По време на преходите му в Алпите той също винаги носи бутилка DEVIN Минерална със себе си. Има дори и джоб в раницата си, пригоден за бутилка от 1,5 л., а от другата страна – и за еднолитрова бутилка, която също му е удобна.

Да си набавяш българска вода обаче не е толкова лесно, когато живееш в Швейцария.

„След като дойдох тук, опитах много от местните марки, но нито една не ми хареса толкова. Транспортирането на DEVIN обаче е почти невъзможно – тя заема голямо пространство, а български магазини в Швейцария няма. По-скоро разчитам на приятели, които идват насам по работа, и на транспортни фирми, които извършват превози и ми набавят ежеседмично по 10-15 стека“, разказва ни той.

Уви, този режим на доставки се променя, когато страните започват да затварят границите си заради кризата с коронавируса и вносът става доста по-сложен.

Ето защо Владимир решава да се качи на колата си и да пропътува разстоянието до български магазин в Германия, който се намира на 120 км. от дома му. Там обаче го очаква лоша изненада: останали са едва шест бутилки. 

Тази вода за мен е израз на приятелствата, на годините ми в България, на това, че съм горд родопчанин.

Той ги товари в колата си и взима важно решение: да ги използва внимателно и да пие от тях само на важни футболни мачове, на които ги взима като талисмани.

Владимир все пак не отрича, че негови колеги често го питат какво толкова намира точно в тази вода. Той си дава ясна сметка, че я харесва не само защото е хубава, но и защото я възприема като символ. 

„Когато видя надписа с името, веднага си спомням за родния край, мястото, където съм отраснал, където имам едни от най-прекрасните спомени. Тази вода за мен е израз на приятелствата, на годините ми в България, на това, че съм горд родопчанин, горд българин и горд, че имаме най-хубавата вода на целия свят“, казва още той. 

И не само: за него това е и начин да кара хората да се поинтересуват от извора на тази любов, да прочетат повече за Родопите, а някой ден и да ги посетят, кой знае.  

„Когато кажа, че тази вода идва от моя роден край, за хората това е много интересно. По този начин рекламирам не само водата, а и нашия регион – Родопите, чистия въздух, прекрасните минерални извори и добрите хора, които са истинско богатство.“ 

Може да сте останали с погрешно впечатление, но Владимир не е официално рекламно лице на DEVIN Минерална, нито има финансова обвързаност с бранда. Както сам казва, прави “всичко това най-вече от сърце”.

Междувременно той гледа и към края на един свой проект, който подготвя цяла година – да направи календар с 12 снимки на величествените пейзажи от Алпите с неговата любима минерална вода във всеки кадър. Почти е готов: липсват му само ноември, декември и януари, но с тази негова отдаденост, този мач вече е решен – успехът със сигурност ще е с Владимир.