Водата като забавление, водата като традиция

Мануела Геренова

Сещаш ли се как едно време в по-топлите дни в училище започваха „водни боеве“, в които се пръскахте с вода и накрая се оказвахте измокрени до ушите? И най-вероятно никак не ти е било приятно да се прибираш с мокри дрехи, а и като нищо си отнасял някое „конско“ от майка си.

Е, има обаче места по този широк свят, където поливането с вода е традиция.

Там не само няма да ти се разсърдят, ако ги напръскаш, но и ще ти върнат щедро жеста, защото обичаите така повеляват. По тези места водата е обвързана с редица поверия, а „водните войни“ по уникален начин съчетават забавлението с изконни традиции, религиозни вярвания и народни вярвания.

Ето три места, на които съществуват тези истински и автентични Фестивали на водата:

Сонгкран, Тайланд

В средата на април улиците на южнотайландския град се изпълват с развеселени тълпи от хора, които са въоръжени до зъби… с водни пистолети, помпи и обикновени кофи. Те са готови да изпръскат всеки, който се мерне пред очите им, независимо дали е местен жител, или гост, дошъл да види на живо фестивала.

Тайландците вярват, че в периода между 13 и 15 април настъпва Слънчевата им нова година, по време на която те отдават почит на Буда. За тях именно водата е най-важният и най-обвързан с божествата елемент, затова и приемат поливането с нея като покана изобилието, късметът и здравето да влязат в домовете на всеки.

След водната веселба по улиците на града тайландците къпят ритуално статуите на Буда, а по-младите използват момента, за да засвидетелстват своето уважение към по-възрастните. Фестивалът продължава общо три дена.

Ланхарон, Испания

Испанците обичат хубавата храна и качествените забавления, а в Ланхарон, провинция Гранада, са създали истинско пиршество, наречено „Фестивал на водата и хамона“. На площада в центъра на града обикновено се събират поне 10 хил. души, на всеки от които се дава по една кофа. Водоноски наблизо осигуряват на практика неограничени количества вода и водният бой може да започне.

Испанците, точно както и тайландците, свързват водата с изобилие и богатство. „Колкото повече вода, толкова повече късмет“ е принципът на това събитие, за което се стичат испанци от всички краища на страната.

Всъщност поливането с вода в Ланхарон трае точно един час. След него присъстващите се отдават на кулинарна фиеста, където всичко се върти около хамона – този традиционен испански колбас, който е на истинска почит не само там, но и в почти цяла Европа.

Вардавар, Армения

Този арменски фестивал датира от езическите времена на страната, когато се е провеждал в чест на богинята Астлик. Тя е била олицетворение на любовта и плодовитостта, красотата и природните богатства. В по-късни времена събитието започва да се свързва с християнските вярвания и по-точно – с възнасянето на Христос.

И както Астлик/ Христос за разпръсквали любовта си върху хората, така и арменците се пръскат с вода, за да си спечелят благоразположението на боговете. Те искрено вярват, че поливането с кофи с вода ще донесе плодородие през идната година, ще дари жените с деца и ще измие злините от хората.

В Армения приемат и че празникът дарява с късмет и добра орисия най-малките участници във фестивала, затова децата не просто не се предпазват от водата, а напротив – превръщат се в центъра на веселото събитие.

Снимки: Unsplash и Pixabay